Често сме срещали да казват "Ако не беше той, никога нямаше да открием и разберем...".

Бел е допринесъл за изобретяване на телефона, Тесла е създал променливотоковия двигател. Благодарение на Дарвин днес разбираме механизмите на изменчивост на организмите. Други учени са Бор и неговия атомен модел, Едисън и записът на звук, и т.н.

Но дали всички тези изобретения щяха да са известни днес, ако тези гении не са се били родили?

Смятам, че да!
В битието съществува причинно-следствена връзка. Такава е на лице и в науката. Но всяка научна област не е самостоятелна и отделна единица от цялостната наука, което означава, че всяко ново откритие е предпоставка за други следващи такива, базиращи се на всичко открито до момента. Така науката се явява една надстройка, към която се добавят нови парчета от пъзела, явяващи се следствия от предходните открития. В този ред на мисли главна предпоставка за възникване на ново изобретение е необходимостта от добре развита начална теоретична база, която да осъществи връзката между добре известните закони и принципи с нов революционен принос, който е по-сложен в сравнение с тези, известни до момента. Това означава, че телефонът няма как да бъде изобретен преди откриване на електричеството,  което пък е в следствие от откриване на проводимостта на металите, изискващо развитие на химическата промишленост до определено ниво.

Очертават се периоди от време - векове, а сега десетилетия или дори години, които са удобни за откриване на принципи и създаване на изобретения, чиито предпоставки са материалната и информационна база, разработена до момента на възникване на определено изобретение. Това изключва единствено чисто теоретичния матемактически апарат, който е в състояние да надмине многократно своето време, поради абстрактния си характер.

Често сме свидетели на открития, едновременно достигнати от независими изобретатели и учени от различни части на света. Такива примери са Нютон и Лайбниц (Newton, Leibniz), достигнали едновременно до основите на диференциалното смятане, Дарвин и Уолънс (Charles Darwin, Alfred Russel Wallace), установили принципите на еволюцията, Крос и Хорън (Charles Cros, Louis Ducos du Hauron), откриватели на цветната фотография, Найквист, Луитакър и Котелников (Harry Nyquist, E. T. Whittaker, Vladimir Kotelnikov), работили в областта на дискретизация на аналогови сигнали по едно и също време, Рамзин и Молиер, създали независимо един от друг h–x диаграмата за определяне на точката на оросяване, Нипер, Бригс и Бюргий (John Napier and Henry Briggs in Britain, and by Joost Bьrgi) са достигнали едновременно до концепцията за логаритмуване, Законът за Запазване на Енергията е установен в близък времеви период едновременно от Джул, Томсън, Колдинг, Хелмхолз и Майер (Joule, Thomson, Colding and Helmholz, 1847, Robert Mayer, 1842.) и много др. Съществуват най-малко 6 създателя на термометъра и минимум деветима изобретатели на телескопа. От древността до днес е имало над 1000 различни езика, за които е известно днес.

След всичко това мога да обобщя, че технологичният прогрес се движи с определен темп за времето си, независещ от съществуването на единичен учен или изобретател. Въпреки, че всеки от тях е допринесъл за по-ранното повишаване на качеството на живот на обществото, то при хипотетичното допускане за тяхното несъществуване, най-вероятно същите тези изобретения щяха да съществуват и днес, с единствената разлика, че в учебниците щяхме да четем чужди имена на техните откриватели.


Референции:
Езици по света, http://www.lsadc.org/info/pdf_files/howmany.pdf
Технически Прогрес, Закон на Мур, http://www.kurzweilai.net/the-law-of-accelerating-returns
Едновременни открития, http://www.terminally-incoherent.com/blog/2008/05/28/simultaneous-inventions-and-patents/
семплираща теория, http://en.wikipedia.org/wiki/Nyquist%E2%80%93Shannon_sampling_theorem