Постинг
03.04.2011 11:46 -
Експериментът с просещия музикант
(цигулар в метрото)
Внимавайте с глобалните заключения. Често авторът на статии ни подтиква към поука - глобален извод, който обаче не е толкова логичен, колкото му се иска на самия него. В науката за да направиш извод е необходимо съществуването на доказани факти, от които да следва логическото заключение. Какво става обаче, когато фактите не са доказани, а човек обича да "философства", като пречупва фактите през собственото си съзнание? Става ето това:
Накратко Джошуа Бел свири инкогнито в метростанция, като масата от минувачите не го разпознават и не се спират. Само преди ден хората са напълнили залата на театъра в Бостън, плащайки по 100$ за да се насладят на неговата музика.
(линк: http://publicworld.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82 )
Изводите на автора от този описан експеримент са:
- Ние не сме в състояние да оценяваме красивото в неочакван контекст
- Не сме способни изобщо да възприемем такава красота
Моята критика:
Статията е написана манипулативно. Изводите са неправилни. Авторът твърди, че ние сме предубедени в собствената си преценка и вярвания, като за доказателство използва факта, че никой не се спира да послуша цигуларя.
За да бъде този експеримент валиден и да е допустимо сравнение на броя спиращи се в метрото минувачи с броя посетители на Бостънския театър, трябва началните условия да са еднакви с тези на посетителите в театъра, а именно: неангажирани хора, настроили се на музикална вълна, обичащи класическата музика и разполагащи с време за целта. Ако тези предпоставки бяха изпълнени съм сигурен, че голяма част от хората биха се спряли да послушат. Но въпросният експеримент е направен в метрото - мястото, където хората преминават, бързайки за работа.
Хората си планират времето през деня спрямо ангажиментите за вършене. Когато ходят на работа по един и същ маршрут, те често оптимизират времето, така че да е минимално за извършване на придвижването. В случая хората колкото и да обичат музиката са съвестни и отговорни и знаят, че нямат време за губене. Това е и правилният извод от историята - отговорността е присъща за нашето поколение. От друга страна експериментът по никакъв начин не доказва липсата на чувство за красота, в което се състои и манипулативността на изводите на автора.
Моят съвет:
- не взимайте предвид емоциите на авторите на статии, вместо това сами стигнете до ваш собствен извод.
- Един добър журналист никога не занимава аудиторията с личното си мнение по дадената тема.
- Когато ви съобщават за спор, не отсъждайте правота, преди да изслушате и двете страни, защото е възможно да сте подвластен на емоциите на разказващия.
Внимавайте с глобалните заключения. Често авторът на статии ни подтиква към поука - глобален извод, който обаче не е толкова логичен, колкото му се иска на самия него. В науката за да направиш извод е необходимо съществуването на доказани факти, от които да следва логическото заключение. Какво става обаче, когато фактите не са доказани, а човек обича да "философства", като пречупва фактите през собственото си съзнание? Става ето това:
Накратко Джошуа Бел свири инкогнито в метростанция, като масата от минувачите не го разпознават и не се спират. Само преди ден хората са напълнили залата на театъра в Бостън, плащайки по 100$ за да се насладят на неговата музика.
(линк: http://publicworld.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%89%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%82 )
Изводите на автора от този описан експеримент са:
- Ние не сме в състояние да оценяваме красивото в неочакван контекст
- Не сме способни изобщо да възприемем такава красота
Моята критика:
Статията е написана манипулативно. Изводите са неправилни. Авторът твърди, че ние сме предубедени в собствената си преценка и вярвания, като за доказателство използва факта, че никой не се спира да послуша цигуларя.
За да бъде този експеримент валиден и да е допустимо сравнение на броя спиращи се в метрото минувачи с броя посетители на Бостънския театър, трябва началните условия да са еднакви с тези на посетителите в театъра, а именно: неангажирани хора, настроили се на музикална вълна, обичащи класическата музика и разполагащи с време за целта. Ако тези предпоставки бяха изпълнени съм сигурен, че голяма част от хората биха се спряли да послушат. Но въпросният експеримент е направен в метрото - мястото, където хората преминават, бързайки за работа.
Хората си планират времето през деня спрямо ангажиментите за вършене. Когато ходят на работа по един и същ маршрут, те често оптимизират времето, така че да е минимално за извършване на придвижването. В случая хората колкото и да обичат музиката са съвестни и отговорни и знаят, че нямат време за губене. Това е и правилният извод от историята - отговорността е присъща за нашето поколение. От друга страна експериментът по никакъв начин не доказва липсата на чувство за красота, в което се състои и манипулативността на изводите на автора.
Моят съвет:
- не взимайте предвид емоциите на авторите на статии, вместо това сами стигнете до ваш собствен извод.
- Един добър журналист никога не занимава аудиторията с личното си мнение по дадената тема.
- Когато ви съобщават за спор, не отсъждайте правота, преди да изслушате и двете страни, защото е възможно да сте подвластен на емоциите на разказващия.
"не взимайте предвид емоциите на авторите на статии, вместо това сами стигнете до ваш собствен извод.
- Един добър журналист никога не занимава аудиторията с личното си мнение по дадената тема.
- Когато ви съобщават за спор, не отсъждайте правота, преди да изслушате и двете страни, защото е възможно да сте подвластен на емоциите на разказващия."
цитирай- Един добър журналист никога не занимава аудиторията с личното си мнение по дадената тема.
- Когато ви съобщават за спор, не отсъждайте правота, преди да изслушате и двете страни, защото е възможно да сте подвластен на емоциите на разказващия."
"...Един добър .... никога не занимава аудиторията с личното си мнение по дадената тема."
Че не са чували Камю,Сартр,Хайнирх Бьол -...не е престъпно , все някога ще ги открият ,но да скочиш в дълбокото и да се виждаш оригинален ,занимавйки ни със скромния си мироглед ...не,не (((
Поздрав *^_^*
цитирайЧе не са чували Камю,Сартр,Хайнирх Бьол -...не е престъпно , все някога ще ги открият ,но да скочиш в дълбокото и да се виждаш оригинален ,занимавйки ни със скромния си мироглед ...не,не (((
Поздрав *^_^*
Търсене
За този блог
Гласове: 31
Архив