Идеализмът и материализмът са двете основни философски хипотези за първопричината на възникване на битието (континуума). Често се преплитат взаимно, подобно на въпроса за яйцето и кокошката.

• Според идеализмът съществува висша сила, разум, бог, който е сътворил материята и е вдъхнал живот.
• Според материализмът в началото са съществували фундаменталните физични закони и материята, които чрез плавно изграждане на сложни химически съединения са били предпоставка за възникване на самоорганизиращи се системи (живи организми), като техен плод се явява съзнанието и мисълта.

Надолу съм се опитал да разсъждавам върху хипотезите:

1. Нека направим допускането, че духът е бил първи (идеализъм, Хегел). Това означава, че той не е материален. Също така излиза, че ние сме създадени от дух (да го наречем Бог). От тук следва въпроса, тогава Бог кой го е съставил? Ще кажете, че той е съществувал винаги, но такова допускане ще трябва да е приложимо и за нас, хората. А това означава, че Бог не е нужен, защото ние се явяваме първопричината.
Ако обаче допуснем, че Бог е създаден от някой друг, то възниква логическия въпрос кой е създал този другия. Ако допуснем, че този другия е създаден от случайност, веднага подкрепяме материализмът, като позволяваме първопричината да са физическите закони, вместо духът. Ако обаче допуснем, че духът е създаден от друг дух, то се получава зацикляне, което изисква безкрайни величини, и въпреки това не дава отговор за първопричината, а само за следствието. Но безкрайни величини не съществуват на практика, значи е по-вероятно и тук да липсва такава (принцип за проверка на хипотеза).

2. Нека допуснем, че материята и енергията са първични (материализъм). Тогава излиза, че в началото духът не е съществувал, т.е. чрез случаен контакт на въглерод, водород, кислород и азот те са взаимодействали (това е статистически възможно, понеже атомите във вселената са огромно количество). Тогава чрез постепенна еволюция се изгражда човекът, който е способен да задава въпроса "Кое е първичното?" Това дори подкрепя принципа за непрекъснатост и диференцируемост, а както знаем от електротехниката дори и запалването на лампа изисква преходен процес и плавното изкачване на тока и напрежението, до достигане на неговото статично равновесно положение. Имаме ли доказателство за плавност на душата? За душата не, защото не е дефинирана точно, за да определим количествена оценка, но за съзнанието имаме - ние сме по-интелигентни от кучето, то пък е по-интелигентно от заека, който е по-интеригентен от рибата, която е по-интелигентна от мравката, която е по-интелигентна от едноклетъчните. Между тях съществуват множество градиентни оценки чрез други животни. Излиза, че материализмът е напълно реализируем без да са нужни допълнителни допускания, като безкрайни величини, които са необходима предпоставка за идеализма.
Също така материята и вселенските закони съществуват и там, където няма животински свят, но ние сме зависими от нея за да съществуваме (ядем материалните растения), докато камъкът си съществува без наша намеса (за обратното още няма подкрепящи тезата факти, за това допускам, че по-скоро е невъзможно).

3. Нека допуснем, че материята и духът са едновременно възникнали и е невъзможно тяхното отделяне, като духът се явява характеристика на материята и двете се проявяват единствено едновременно, както материята и движението са неделими. Това допуска, че духът е във всичко и навсякъде, което обаче намалява нашата човешка важност и значимост спрямо да речем един камък. В този случай и материализмът, и идеализмът ще бъдат отхвърлени като хипотези.

В крайна сметка мисля, че не е толкова важно какво е било първо, след като вече съществуват и двете, по-важно е как ги използваме и развиваме за по-добър живот.