Глуповатият човек е съществена част от обществото. Той изгражда 80% от него по спорни данни. Но кой е този глупав човек? С колкото и хора да разговарям, те никога не се имат за "глупави", а по данните би трябвало всеки 4 от 5 души да са такива. Парадокс ли е това? Дали чрез описание на обществото като "глупаво" не проектираме собствената си малоценност над него? Дали подобно поведение не говори за силната ни убеденост в собствената ни гледна точка?

Защо имаме потребност да определяме останалите като по-глупави от нас?
Нашето его ни пречи да се погледнем отстрани. За нас действията, които предприемаме са рядко неправилни. Малък процент хора са способни да се изправят и признаят собствена грешка. Повечето търсят оправдание, а както ни е известно оправдания съществуват много, чрез които се опитваме да омаловажим проблема, и да запазим нашата чест и достойнство. Поради тази его-причина човек много по-добре може да оцени другите, отколкото себе си. Това не означава обаче, че човек е напълно неадекватен в самопреценката си. Адекватността в самопреценката може лесно да се провери чрез попълване на въпросник от самооценяващият се (A) за него самият, а също така и от хора (B), които познават изследвания индивид. Въпродникът трябва да съдържа положителни и отрицателни човешки качества. Големият брой съвпадения между отговорите на (А) и (В) говори за адекватна представа за собствената ценностна система на (А).

Когато човек няма реална представа за себе си, това е често породено от неговото нежелание да се възприеме такъв, какъвто е, което пък зависи от психологически фактори, например лабилност. Такива хора бягат от фактите, и често измислят собствен свят, в който да живеят и убеждават в своята правота. Те обаче търсят много повече подкрепа от другите за доказване на своята истинност, отколкото е необходимо при безпристрастно любопитство за търсене на правдоподобност. В подобни случаи възниква едно интересно поведение: човек, неспособен да приеме своя отрицателна характеристика, започва да я търси като проявление в другите хора. Това може би е породено от стремежа на човек да се успокои, че това различие е нещо нормално и то съществува при голяма част от хората. По този начин проблема се умаловажава и възприема като напълно нормална характеристика. Какви фактори говорят за подобно поведение? Когато мнението на един човек (A) относно оценка на група (C) се различава съществено от оценката на трета група (B), то това говори за вероятност човекът (A) да е неадекватен в преценката си (значителна дисперсия от очаквания отговор) и това най-вероятно се дължи на негови лични отрицателни качества, отколкото на отрицателни качества на оценяваната група хора (C). Например ако човек е глуповат, но психиката му не желае да приеме този факт, то съществена част от разговорите му ще бъдат в насока "интелект", като изводите непременно ще сочат, че накой друг е постъпил глупаво. Такъв човек често ще одумва трети лица, като ги определи чрез размишления за глупави. Честата повтаряемост на подобни описващи обществото характеристики, или възникващата тенденция за разговори в определена насока, както и склонността към глобализиране говорят за проблем, тревожещ дадения индивид (А).

Хората не сме съвършени и на всеки му се е случвало в определена ситуация да изглежда смешен, неадекватен, глуповат. Нормално е понякога самите ние да се чувстваме такива. За това и сме толерантни към различието. Когато обаче се наблюдават ескалации, крайности, радикализъм, пълно отричане, дори омраза към различието, това вече говори за сериозни психически отклонения и е необходима специализирана помощ.

Извод: ако често откривате и размишлявате над определени отрицателни човешки характеристики, замислете се дали те не принадлежат предимно на вас.

PS: По-горе описаните твърдения ще бъдат в сила, ако заменим думата "глуповат" с коя и да е от думите "незначителен", "прост", "ограничен", "лош", "несправедлив", "нечестен", "егоист" или някоя друга отрицателна човешка характеристика.