(продължение на постинг: http://nre.blog.bg/technology/2011/04/09/povishava-li-se-duhovnata-ni-kultura-s-tehnicheskiia-progres.725859)

До сега бе достигнат изводът, че технологичният прогрес  ни тласка към духовно развитие. Но защо то изостава толкова много на фона на прогреса?

Технически прогрес:
Ние всички берем благата на техническия прогрес, благодарение на няколко велики умове, без пряко да сме участвали в неговото разработване. За да си купиш компютър не е нужно да разбираш как работи той. Техническия прогрес се движи от кръговете на учените по света, без наша намеса. Прогресът също така е екипна работа. Всеки учен използва разработките на други учени, като ги доосъвършенства или създава нови методи, с което обогатява базата от технически изследвания, която се използва от следващите учени.

Духовно развитие:
Духовният прогрес е индивидуално развитие. За разлика от техническия прогрес то не подлежи на масово разработване. Всеки сам трябва да се погрижи за постигането му. Изисква много упорита работа и постоянство, за това единици се твърди, че са го постигнали (Буда, Исус...). То също така изисква воля и себеотричане (премахване на егото, способност за обективна оценка и справедливост). Само по себе си техническото развитие тласка към духовно усъвършенстване, но не е единствена предпоставка за постигането му. Ако изберете добро училище за вашето дете, накупите му хубави помагала и учебници, това не гарантира неговият успех. Успехът се гарантира от положеният от него труд. За постигане на духовно израстване също е необходимо полагането на труд. Слоред мен дори не е нужно да вярвате в богове или духове. Израстването представлява ОСЪЗНАВАНЕТО на физическите закони и причинно-следствените връзки. Така разбираме, че замърсяването на въздуха чрез горене на пластмаси и гуми води до отделяне на токсини, от които утре може да умре нашето дете; че изхабяването на земните ресурси преди откриването на нови алтернативи обрича съществуването на всички следващи поколения. Духовно израстваме, когато си дадем сметка за всички последствия от нашите действия. Да си духовно развит не означава да следваш сляпо 10 божи заповеди, поради страх от  наказание. Да си духовно развит означава сам да си достигнал до изводите за необходимостта от следване на моралните принципи. Духовно развитият знае не само какво ТРЯБВА да прави, но също така и ЗАЩО трябва да го прави. За това сляпа вяра и страх не са необходими, а дълбочинно разсъждаване над причините и следствията.

Заключение:
За постигане на духовно развитие всеки сам отговаря. Нужно е себеотричане и упорит труд. Много хора очакват да им се дадат способности и просветление наготово, като им се ще да се възприемат за избраници (индиго-еуфорията, мързеливи люде), без да осъзнават, че дори талантите, които притежават са били разработени някога от техните родители и предадени генетично на тях, но все някой някога е положил труд за постигането им. От нас индивидуално си зависи дали ще постигнем духовно съвършенство или ще продължаваме да чакаме и да се надяваме на помощ от вън!